Голф в България Всичко за играта на голф в България
Видеото обяснява една от по-практичните теми в голфа — как играчът може да контролира формата на удара. Това означава не просто да удари топката напред, а да може съзнателно да влияе върху това дали тя ще лети по-ниско, по-високо, с лек завой наляво или с лек завой надясно.
Това умение се нарича оформяне на удара или контрол на траекторията. На английски често се използва терминът shot shaping. Идеята е, че голфърът не винаги има идеална права линия към целта. Понякога има дърво пред него. Понякога духа силен вятър. Понякога флагът е поставен в неудобна част на грийна. Понякога дупката завива наляво или надясно. В такива ситуации е полезно играчът да знае как да промени полета на топката.
Видеото разглежда четири основни удара:
ниска траектория,
висока траектория,
draw — контролиран завой на топката отдясно наляво за десничар,
fade — контролиран завой на топката отляво надясно за десничар.
За левичар посоките са огледални.
Основната идея
Основната идея е, че тези удари не трябва да се възприемат като магия или като умение само за професионалисти. Те се създават чрез сравнително малки промени в подготовката и движението — позиция на топката, положение на тялото, лице на стика, посока на суинга и начин на завършване.
Видеото не представя темата като сложна теория за напреднали играчи, а като практическо обяснение: ако искаш топката да лети по-ниско, промени няколко конкретни неща; ако искаш да я вдигнеш по-високо, направи обратните корекции; ако искаш draw или fade, трябва да разбереш връзката между пътя на стика и лицето на стика.
Това е важно, защото много начинаещи гледат на кривия полет на топката само като на грешка. Например, ако топката завива надясно, те казват „направих slice“. Ако завива наляво, казват „дръпнах я“. Но когато човек започне да разбира защо топката завива, той вече може да използва тази информация и за корекция, и за съзнателно оформяне на удара.
Нисък удар
Първата форма на удар е ниският удар. Това е удар, при който топката лети по-ниско от нормалното. Той е полезен в няколко ситуации.
Първата е при силен вятър. Колкото по-високо лети топката, толкова повече вятърът може да ѝ влияе. Ако играчът иска повече контрол, често е по-добре да държи топката по-ниско.
Втората ситуация е, когато има препятствие над линията на удара — например клони на дърво. Ако топката трябва да мине под тях, високият стандартен удар не върши работа.
Третата ситуация е, когато играчът иска по-контролирана дистанция и по-малко въртене. Ниският удар обикновено лети по-пронизващо и може да се търкаля повече след приземяване.
За да се изпълни нисък удар, обикновено се правят няколко основни корекции. Топката се поставя малко по-назад в стойката. Тежестта се държи повече към предния крак. Избира се стик с по-малък loft или се използва по-контролирано движение. Замахът често е по-къс, а завършекът — по-нисък и по-контролиран.
Важното е играчът да не се опитва да „бута“ топката надолу с ръце. Ниският полет идва от правилна позиция, правилен контакт и контролирано движение. Ако човек просто натисне с ръце надолу, може да удари земята, да затвори лицето на стика прекалено много или да получи неконтролируем удар.
Практическата инструкция е: топката малко по-назад, тежестта малко повече напред, по-къс и спокоен замах, нисък завършек и без излишно усилие.
Висок удар
Вторият удар е високият удар. Той се използва, когато играчът иска топката да се издигне повече. Това е полезно, когато трябва да се прелети над препятствие, да се атакува грийн, да се спре топката по-бързо след приземяване или да се играе към флаг, който е защитен отпред от бункер или вода.
Високият удар изисква различна настройка от ниския. Топката обикновено се поставя малко по-напред в стойката. Играчът може да използва стик с повече loft. Стойката трябва да позволи по-свободно движение и по-пълно завършване. Суингът не трябва да бъде насечен или прекалено стегнат.
Целта е топката да получи по-висок ъгъл на излитане. Това не значи играчът изкуствено да я „загребва“ отдолу. Една от големите грешки при високите удари е, че начинаещите се опитват да вдигнат топката с ръце. В голфа топката се вдига от loft-а на стика и от правилния контакт, а не от опит да се подхвърли.
При висок удар играчът трябва да запази ритъм и да завърши движението. Ако спре при топката или се опита да я изкопае, контактът често става слаб. Добрата висока траектория идва от правилно подбран стик, правилна позиция на топката и плавно движение.
Практическата инструкция е: топката малко по-напред, повече loft, плавен суинг, пълен завършек и без опит да се „загребва“ топката.
Draw
Третата форма е draw. За десничар draw е удар, при който топката започва леко вдясно от целта и постепенно завива наляво към нея. За левичар е обратното — започва леко вляво и се връща надясно.
Draw не трябва да се бърка с hook. Hook е прекалено силен, неконтролиран завой. Draw е по-мек, предвидим и контролиран завой.
Този удар е полезен, когато дупката завива наляво за десничар, когато играчът иска да заобиколи препятствие, или когато иска да използва естествена форма на полета за повече дистанция. Много играчи харесват draw, защото топката често лети по-пронизващо и може да се търкаля повече след приземяване.
Основната логика при draw е връзката между пътя на стика и лицето на стика. Топката започва основно според посоката на лицето на стика при удара, а завоят идва от разликата между лицето и пътя на стика.
За десничар, ако искаме draw, пътят на стика трябва да бъде малко отвътре навън — тоест по-надясно спрямо целта. Лицето на стика трябва да бъде леко затворено спрямо този път, но не толкова затворено, че топката да тръгне директно наляво.
Казано по-просто: тялото и линията на суинга могат да се насочат леко вдясно от целта, а лицето на стика да бъде насочено по-близо към крайната цел. След това играчът прави нормален, спокоен суинг по линията на тялото. Така топката започва вдясно и се връща наляво.
Начинаещите често правят грешката да мислят, че draw се получава като просто „завъртят ръцете“ през удара. Това може да доведе до hook. По-добре е да се мисли за подредба: леко затворена стойка, път на стика отвътре навън, лице на стика контролирано към целта.
Практическата инструкция за десничар е: насочи тялото леко вдясно от целта, постави лицето на стика по-близо към крайната цел, направи спокоен суинг по линията на тялото и не насилвай завъртането на ръцете.
Fade
Четвъртата форма е fade. За десничар fade е удар, при който топката започва леко вляво от целта и постепенно завива надясно към нея. За левичар е обратното — започва леко вдясно и се връща наляво.
Fade не е същото като slice. Slice е прекалено силен, слаб и неконтролиран завой надясно за десничар. Fade е по-малък, контролиран и предвидим завой.
Този удар е полезен, когато дупката завива надясно за десничар, когато има препятствие отляво, когато играчът иска топката да спре по-бързо или когато иска повече контрол върху приземяването. Много добри играчи предпочитат fade, защото го усещат като по-контролируем удар, особено с по-дългите стикове.
Логиката е обратна на draw. За десничар пътят на стика трябва да бъде малко отвън навътре — тоест по-наляво спрямо целта. Лицето на стика трябва да бъде леко отворено спрямо този път, но не толкова отворено, че топката да стане неконтролируем slice.
Практически това може да се постигне, като тялото се насочи леко вляво от целта, а лицето на стика се насочи по-близо към крайната цел. След това играчът прави нормален суинг по линията на тялото. Топката започва леко вляво и се връща надясно.
Начинаещите често вече имат естествен fade или slice, но разликата е в контрола. Неконтролираният slice обикновено идва от прекалено отворено лице на стика и път отвън навътре. Контролираният fade изисква малка разлика между лицето и пътя, не голяма грешка.
Практическата инструкция за десничар е: насочи тялото леко вляво от целта, насочи лицето на стика по-близо към крайната цел, направи нормален суинг по линията на тялото и не отваряй прекалено лицето на стика.
Разликата между draw, hook, fade и slice
Видеото е полезно и защото помага да се направи разлика между контролирана форма и грешка.
Draw е контролиран завой отдясно наляво за десничар. Hook е прекалено силен завой в същата посока.
Fade е контролиран завой отляво надясно за десничар. Slice е прекалено силен завой в същата посока.
Разликата не е само в посоката, а в степента на контрол. Draw и fade са желани, планирани и умерени. Hook и slice обикновено са нежелани, прекалени и водят до загуба на посока и дистанция.
За начинаещите това е важно. Ако топката ви завива надясно, не е достатъчно да кажете „това е fade“. Ако завоят е голям, слаб и неконтролируем, това е slice. Ако топката завива леко и предвидимо към целта, това вече може да бъде fade.
Същото важи и за draw. Лекото връщане наляво е полезно. Рязкото завиване наляво, което изкарва топката от игра, вече е hook.
Какво контролира формата на удара
Основните фактори са лицето на стика, пътят на стика, позицията на топката, стойката и завършекът.
Лицето на стика е посоката, в която е обърната ударната повърхност при контакт. То влияе силно върху началната посока на топката.
Пътят на стика е посоката, в която главата на стика се движи през топката. Той влияе върху страничното въртене и кривината.
Позицията на топката променя момента, в който стикът я среща в дъгата на суинга. По-задна позиция може да помогне за по-нисък удар или draw усещане. По-предна позиция може да помогне за по-висок удар или fade усещане, според контекста и стика.
Стойката определя линията, по която тялото насърчава суинга. Ако тялото е леко затворено, по-лесно се създава път отвътре навън. Ако е леко отворено, по-лесно се създава път отвън навътре.
Завършекът също дава усещане за формата. При нисък удар завършекът често е по-нисък и по-къс. При висок удар е по-свободен и пълен. При draw играчът може да усеща, че преминава повече отвътре навън. При fade — че суингът следва по-лява линия за десничар.
Как да тренирате тези удари
Най-добре е тези удари да се тренират на driving range, не директно на игрището. На игрището целта е резултат и разумна игра. На тренировъчната зона може спокойно да се експериментира.
Започнете с нисък и висок удар, защото те са по-лесни за разбиране. Вземете среден или къс айрън. Първо опитайте да ударите по-ниско, като поставите топката малко по-назад, държите тежестта леко напред и завършите по-ниско. После опитайте висок удар, като поставите топката малко по-напред, използвате повече loft и направите по-плавен завършек.
След това преминете към draw и fade, но не се опитвайте да правите огромна кривина. Целта не е топката да завие много. Целта е да започнете да усещате как малка промяна в насочването и лицето на стика влияе върху полета.
За draw при десничар поставете тялото леко вдясно от целта, лицето на стика по-близо към целта и направете суинг по линията на тялото.
За fade при десничар поставете тялото леко вляво от целта, лицето на стика по-близо към целта и направете суинг по линията на тялото.
Тренирайте с умерена сила. Ако замахвате прекалено силно, ще е трудно да усетите промените. Shot shaping се учи с контрол, не със сила.
Какво трябва да знае начинаещият
За напълно начинаещ голфър не е задължително веднага да може да изпълнява всички тези удари. В началото най-важното е стабилен контакт, правилно насочване и предвидим основен удар.
Но е много полезно да разбира какво означават тези форми. Ако инструктор каже „топката ти прави slice“, играчът трябва да знае, че това е прекалено силен завой надясно за десничар. Ако чуе draw, трябва да знае, че това е контролиран завой наляво. Ако чуе, че трябва да държи топката ниско, трябва да знае какви основни промени се правят.
Тези знания помагат и при самокорекция. Ако топката постоянно лети твърде високо, може би топката е твърде напред, лицето на стика се отваря или суингът добавя loft. Ако лети твърде ниско, може би топката е твърде назад, ударът е прекалено стръмен или стикът не дава достатъчно loft. Ако постоянно завива надясно, трябва да се провери лицето на стика и пътят на суинга. Ако завива наляво, също.
С други думи, видеото не е само за това как да правим красиви удари. То е и урок как да разбираме грешките си.
Как да го използваме на игрището
На игрището не е нужно постоянно да се опитвате да правите сложни форми на удара. За повечето аматьори най-добрата стратегия е да имат един основен, надежден удар и да го използват възможно най-често.
Но има ситуации, в които формата помага.
Ако има силен вятър срещу вас, ниският удар може да бъде по-разумен от висок стандартен удар.
Ако трябва да минете над дърво или бункер и да спрете топката по-бързо, високият удар е полезен.
Ако дупката завива наляво за десничар, draw може да следва формата на дупката.
Ако дупката завива надясно, fade може да бъде по-подходящ.
Ако има препятствие директно пред вас, може да се наложи да заобиколите с контролирана крива.
Въпреки това, начинаещият трябва да бъде разумен. Ако не може стабилно да изпълни даден удар на тренировка, не е добра идея да го пробва в трудна ситуация на игрището. Първо се учи на range-а, после се прилага в игра.
Основната инструкция на български
Ако искате да контролирате полета на топката, трябва да разберете четири основни удара.
За нисък удар поставете топката малко по-назад, задръжте тежестта повече към предния крак, направете по-контролиран замах и завършете по-ниско. Използвайте го при вятър или когато трябва да минете под препятствие.
За висок удар поставете топката малко по-напред, използвайте стик с повече loft, направете плавен суинг и завършете движението. Използвайте го, когато трябва да прехвърлите препятствие или да спрете топката по-бързо.
За draw при десничар насочете тялото леко вдясно от целта, насочете лицето на стика по-близо към крайната цел и направете суинг по линията на тялото. Топката трябва да започне вдясно и да се върне наляво.
За fade при десничар насочете тялото леко вляво от целта, насочете лицето на стика по-близо към крайната цел и направете суинг по линията на тялото. Топката трябва да започне вляво и да се върне надясно.
За левичари посоките се обръщат.
Най-важното от видеото
Видеото показва, че добрият голфър трябва постепенно да започне да разбира полета на топката. Ниският удар, високият удар, draw и fade са четири базови форми, които дават повече контрол на игрището.
Това не означава, че начинаещият трябва веднага да ги владее перфектно. Но трябва да знае какво представляват, кога се използват и кои основни промени ги създават.
Най-важното е връзката между лицето на стика и пътя на стика. Тя определя посоката и завоя на топката. Позицията на топката, стойката и завършекът помагат да се контролира височината и формата на удара.
Практическото обобщение е: ниско за контрол, високо за прехвърляне и спиране, draw за завой отдясно наляво при десничар, fade за завой отляво надясно при десничар. Когато играчът разбере тези четири удара, започва да гледа на топката не като на случайно летящ предмет, а като на резултат от конкретни настройки и движение.
