Три голф удара, който ще подобрят резултата ти на грийна

Видеото е практически урок за три удара около грийна, които могат бързо да свалят резултата на любител голфър. Причината е проста: много удари се губят не с драйвъра, а около грийна — когато топката е близо до дупката, но играчът не знае дали да я търкаля, да я вдигне, да ѝ даде спин или да я прехвърли високо над препятствие.

Danny Maude разглежда три основни ситуации. Първата е когато има малко rough или неравна трева между топката и грийна, но след това има достатъчно място топката да се търкаля. Тогава се използва ниско чипване с търкаляне — chip and run. Втората ситуация е когато флагът е по-близо, грийнът не дава много място за търкаляне и трябва топката да се вдигне и да спре по-бързо. Тогава се използва pitch shot със спин. Третата ситуация е най-трудна: няма почти никакъв грийн за работа, има препятствие или бункер, и топката трябва да полети високо, да падне меко и почти да спре. Това е lob shot.

Основната идея на урока е, че тези три удара не са еднакви. Много аматьори правят грешката да използват почти един и същ замах за всяка ситуация около грийна. Понякога това работи, но често води до удари в земята, тънки удари през целия грийн, прекалено дълго търкаляне или топка, която не стига до дупката.

Първи удар: chip and run

Първият удар е chip and run — чип удар, при който топката се вдига само колкото да премине през малко rough или неравна трева, след което пада на грийна и започва да се търкаля към дупката.

Това е най-простият и най-сигурният удар от трите. Използва се, когато топката е близо до грийна, няма голямо препятствие пред нея и има достатъчно място да се търкаля след приземяване.

Danny обяснява, че ако топката е съвсем близо до грийна, понякога може да се използва дори putter. Но ако между топката и грийна има rough или неравна тревна зона, putter-ът може да удари топката непредвидимо. Тя може да подскочи, да се отклони или да загуби скорост. Затова се избира стик, който да даде малко височина, колкото топката да премине през тази зона, след което да се освободи и да се търкаля към дупката.

В урока Danny използва по-ниско loft-нат стик, вероятно 8 iron, именно защото не му трябва висок полет. Той не иска топката да лети много. Иска само да я прехвърли през rough-а и после тя да се търкаля.

Техниката е много близка до putting движение. Разликата е, че вместо топката да тръгне веднага по земята, стикът ѝ дава малко височина. Играчът застава с по-вертикален shaft, топката е по-назад в стойката, ръцете висят естествено надолу, а тежестта е леко повече към предния крак.

Много важен детайл е ръцете да не са прекалено сгънати и напрегнати. Ако ръцете са прекалено огънати и после се изправят по време на удара, дължината на движението се променя. Тогава лесно се получава fat shot — удар в земята преди топката. Затова Danny държи ръцете естествено отпуснати надолу, така че движението да е по-постоянно и стикът просто да „почисти“ тревата.

Как се изпълнява chip and run

За chip and run не е нужна много сила. Това е лек удар. Затова няма нужда от голяма ротация на тялото. Идеята е да се използва почти махаловидно движение — назад и напред, като при putt, но с малко повече „поп“ в контакта.

Играчът трябва да усеща ритъм. Danny дава пример, че ако хвърляш топка към някого, няма да го направиш с дълго, бавно и безжизнено движение. Ще има естествен ритъм. Същото важи и тук. Късият удар не трябва да бъде вдървен, прекалено бавен или бутан.

Практическата инструкция е:

Поставете топката малко по-назад в стойката.

Застанете с по-тесен разкрач.

Сложете тежестта леко към предния крак.

Дръжте shaft-а по-вертикален.

Оставете ръцете да висят естествено.

Направете кратко движение назад и напред.

Търсете чисто докосване на тревата и постоянен ритъм.

Целта не е топката да лети високо. Целта е да кацне на грийна и да се търкаля като putt.

Кога да използвате chip and run

Този удар е най-подходящ, когато между топката и дупката има много грийн. Ако имате достатъчно място топката да се търкаля, това обикновено е най-сигурният избор. По-ниският удар с повече търкаляне е по-лесен за контрол от висок удар, който трябва да спре бързо.

За начинаещи това е най-важният урок: когато можете да държите топката ниско и да я търкаляте, често е по-разумно да го направите. Не избирайте труден висок удар, ако ситуацията позволява по-прост chip and run.

Много аматьори губят удари, защото се опитват да играят красиво, а не практично. Искат да вдигнат топката високо, да я спрат рязко и да изглеждат като професионалисти. Но ако има свободен грийн пред вас, ниският чип с търкаляне често е по-безопасен.

Втори удар: pitch shot със спин

Вторият удар е pitch shot, при който топката трябва да се вдигне по-високо и да спре по-бързо. Той се използва, когато chip and run не е подходящ. Например ако флагът е близо до началото на грийна, ако грийнът се накланя надолу, ако няма много място за търкаляне, или ако топката трябва да прелети през по-голяма зона rough и да спре сравнително бързо.

Danny обяснява, че за да се получи спин, е нужна различна техника. При chip and run движението е по-малко и по-махащо. При pitch shot трябва повече енергия, защото за спин е нужна скорост на главата на стика. Стикът трябва да мине под топката с достатъчно скорост, но без да се забива в земята.

За този удар Danny използва 60-градусов lob wedge. Причината е, че му трябва повече loft. Но той подчертава, че не е достатъчно просто да вземеш стик с повече loft. Трябва и setup-ът да позволи този loft да се запази през удара.

При pitch shot shaft-ът вече не е толкова вертикален и наклонен напред като при chip and run. Той е по-неутрален. Топката е по-напред в стойката. Целта е да се използва bounce-ът на стика — долната извита част на wedge-а, която позволява на стика да се плъзне през тревата, вместо водещият ръб да се забие в земята.

Защо bounce-ът е важен

Bounce-ът е ключова част от урока. Много любители удрят лоши pitch shots, защото използват водещия ръб на стика като нож. Ако shaft-ът е прекалено наклонен напред и играчът удари надолу твърде стръмно, водещият ръб може да се забие. Това води до fat shot — топката остава къса. Или играчът се плаши от земята, вдига се и удря топката тънко — тя прелита през грийна.

Когато bounce-ът работи, стикът се плъзга през тревата. Това дава повече прошка. Играчът не трябва да бъде абсолютно перфектен. Стикът може да „минава“ през земята по-меко и да изпрати топката нагоре със спин.

Затова при pitch shot Danny иска shaft-ът да се връща по-неутрално при удара, а не с прекалено силен forward shaft lean. Той иска loft-ът да се запази и bounce-ът да се използва.

Практическата инструкция е:

Изберете wedge с повече loft.

Поставете топката по-напред, отколкото при chip and run.

Дръжте shaft-а по-неутрален.

Не натискайте прекалено ръцете напред.

Позволете на bounce-а да се плъзне през тревата.

Добавете повече ритъм и скорост, защото за спин е нужна енергия.

Движението при pitch shot

При pitch shot вече има повече участие на тялото. Chip and run може да се изпълни с минимално движение на тялото, почти като putt. Но pitch shot изисква повече енергия, повече ротация и по-голяма координация.

Danny използва усещане, при което trail arm — задната ръка при десничар това е дясната — остава свързана с тялото. Идеята е ръката да не тръгва сама назад и да не хвърля стика неконтролируемо. Тялото започва леко да се върти назад и напред, а ръцете следват тази ротация.

Той използва и проста мисъл: grip to pocket — грипът се движи към джоба при движението назад и към джоба при движението напред. Това помага движението да бъде компактно, контролирано и свързано с тялото.

Но тук има една важна разлика. Движението не трябва да бъде дървено и прекалено бавно. Трябва да има „pop“ — малък енергичен удар, който създава достатъчно скорост. Ако играчът само води стика бавно назад и напред, топката няма да получи нужната височина и спин.

Затова pitch shot е комбинация от контрол и енергия. Не е пълен суинг, но не е и пасивно бутане.

Кога да използвате pitch shot със спин

Този удар е подходящ, когато няма достатъчно място топката да се търкаля. Например флагът е близо, грийнът се накланя от вас, има rough пред грийна, или трябва да кацнете топката по-меко.

Тук целта е топката да лети повече, да кацне по-близо до дупката и да спре сравнително бързо. Тя може да се освободи малко, но не трябва да се търкаля дълго като chip and run.

За начинаещи това е по-труден удар от chip and run, защото изисква повече преценка и по-добър контакт. Но е много важен, защото има много ситуации, в които ниският чип не върши работа.

Трети удар: lob shot

Третият удар е lob shot — висок мек удар, при който топката трябва да се вдигне рязко, да мине над препятствие и да спре почти веднага след приземяване.

Danny го представя като най-трудния от трите удара. Ситуацията е такава: почти няма грийн между мястото, където топката трябва да кацне, и дупката. Играчът трябва да мине над препятствие или да вдигне топката много високо. Няма възможност за chip and run. Няма достатъчно място и за обикновен pitch. Трябва висок удар, който да падне меко.

За този удар Danny използва отново 60-градусов wedge, но прави няколко важни промени. Лицето на стика се отваря. След това играчът хваща стика. Това е важно: първо се отваря лицето, после се хваща, а не обратното. Ако първо хванете стика и после само завъртите ръцете, може лесно да го върнете затворен по време на удара.

Ръцете се спускат по-ниско. Това добавя усещане за повече loft и позволява на стика да се плъзне под топката. Стойката става по-широка и по-ниска. Топката се поставя напред. Целта е лицето на стика да остане отворено през движението и bounce-ът да се използва, а не водещият ръб да се забие.

Как се изпълнява lob shot

При lob shot трябва да има доверие в движението. Това е удар, при който много играчи се плашат. Виждат отворено лице на стика, широк замах и близка дупка, и подсъзнателно спират. Точно спирането е големият проблем. Ако спреш през удара, стикът може да се забие, топката може да остане къса или да бъде ударена тънко и да прелети много далеч.

Danny обяснява, че трябва да се запази loft-ът на лицето по време на движението назад и през движението напред. Стикът не трябва да се затваря. Играчът трябва да усеща, че лицето остава отворено и се плъзга под топката.

При по-простия вариант движението е по-контролирано. То просто „попва“ топката нагоре и я кара да спре по-бързо. При по-смелия вариант, който Danny свързва с Phil Mickelson, движението е по-пълно и по-агресивно. Това дава още повече височина и още по-малко търкаляне след приземяване.

Но този по-агресивен вариант изисква пълна отдаденост. Ако играчът се поколебае, резултатът може да бъде лош. Lob shot не е удар, който се прави със страх. Трябва да се направи с увереност, защото стикът има нужда от скорост, за да се плъзне и да вдигне топката.

Лежът на топката при lob shot

Danny обръща внимание и на lie-а — как лежи топката. Ако топката е „седнала“ добре върху тревата, може да се играе по-плавно и по-плитко, почти като стикът минава нивелирано през тревата. Ако топката е потънала по-надолу, трябва малко повече натиск към предния крак, за да може стикът да влезе по-добре и да достигне топката.

Това е важно, защото lob shot не е еднакъв от всяка позиция. Ако топката е върху хубава трева, ударът е по-лесен. Ако е дълбоко в rough, става много по-труден. Ако лежи върху гола земя или много твърда повърхност, рискът от тънък удар е голям.

За начинаещи това означава: не използвайте lob shot автоматично. Първо вижте как лежи топката. Ако lie-ът е лош и нямате опит, по-безопасно е да изберете по-нискорисков удар, дори да не е идеален.

Разликата между трите удара

Трите удара се различават по траектория, spin, нужда от скорост и риск.

Chip and run е най-ниският и най-сигурният. Топката лети малко и се търкаля повече. Използва се, когато има достатъчно грийн пред вас.

Pitch shot със спин лети по-високо и спира по-бързо. Изисква повече loft, повече скорост и използване на bounce-а. Използва се, когато няма достатъчно място за търкаляне.

Lob shot лети най-високо и спира най-бързо. Изисква отворено лице, ниски ръце, по-широка стойка, топка напред, запазен loft и пълна увереност. Използва се, когато няма друг реален начин да се доближите до флага.

Основната стратегия е: използвайте най-простия удар, който ситуацията позволява. Ако може chip and run — използвайте него. Ако трябва повече спиране — pitch. Ако няма място и трябва височина — lob.

Какво не трябва да прави начинаещият

Начинаещият не трябва да избира lob shot само защото изглежда красиво. Това е най-рисковият от трите удара. Ако има достатъчно място за търкаляне, chip and run е по-разумен. Ако има умерено място, pitch shot е по-управляем. Lob shot трябва да остане за ситуации, в които наистина е нужен.

Не трябва и да се използва един и същ setup за всички удари. Ако играчът застане като за chip and run, но се опита да направи lob shot, няма да има достатъчно loft. Ако застане като за lob shot, но иска нисък chip, топката може да излети твърде високо и да не стигне.

Не трябва да се натискат ръцете прекалено напред при pitch и lob shot. Това маха loft-а и увеличава риска водещият ръб да се забие. При тези удари bounce-ът трябва да работи.

Не трябва да се забавя движението от страх. Особено при pitch със спин и lob shot стикът има нужда от скорост. Контролът не означава бавно и безжизнено движение. Контролът означава правилен ритъм, правилна дължина на замаха и уверен контакт.

Как да тренирате трите удара

Най-добре е да се тренира в short game зона, не директно на игрището. Поставете няколко топки около грийна и си задайте различни цели.

Първо тренирайте chip and run. Изберете стик с по-малко loft, поставете топката малко назад, застанете с по-вертикален shaft и направете махаловидно движение. Целта е да кацнете топката на началото на грийна и да я оставите да се търкаля към дупката.

След това тренирайте pitch shot. Вземете wedge с повече loft, поставете топката по-напред, дръжте shaft-а по-неутрален и усетете как bounce-ът се плъзга през тревата. Добавете малко повече ритъм и скорост. Целта е топката да лети повече и да спира по-бързо.

Накрая тренирайте lob shot, но само от добър lie. Отворете лицето на стика, хванете след това, спуснете ръцете, поставете топката напред и направете уверено движение. Запазете loft-а и не спирайте през удара.

Добра тренировка е да изберете една и съща дупка и да опитате трите различни удара към нея. Така ще видите как една и съща дистанция може да се играе по три различни начина. Това развива усет, не само техника.

Инструкция на български

Когато сте около грийна, първо преценете колко място имате за търкаляне. Това определя удара.

Ако имате достатъчно грийн и няма сериозно препятствие, играйте chip and run. Използвайте по-ниско loft-нат стик, поставете топката малко назад, застанете стабилно, оставете ръцете да висят и направете кратко махаловидно движение. Идеята е топката да прехвръкне през rough-а и после да се търкаля към дупката.

Ако нямате толкова място за търкаляне и трябва топката да спре по-бързо, играйте pitch shot. Използвайте wedge с повече loft. Поставете топката по-напред. Дръжте shaft-а по-неутрален. Не натискайте ръцете прекалено напред. Позволете на bounce-а да се плъзне през тревата. Добавете ритъм и скорост, за да получите височина и спин.

Ако почти няма грийн, има препятствие или трябва топката да падне меко и да спре бързо, използвайте lob shot. Отворете лицето на стика, след това хванете грипа. Спуснете ръцете по-ниско. Поставете топката напред. Застанете малко по-широко и по-ниско. Запазете loft-а през удара и не спирайте движението. Този удар изисква увереност.

Най-важното от видеото

Видеото показва, че около грийна не трябва да имате само един удар. Трябва да имате поне три основни решения.

Първото е нисък chip and run — най-сигурният вариант, когато има място за търкаляне.

Второто е pitch shot със спин — когато трябва топката да лети повече и да спре по-бързо.

Третото е lob shot — когато трябва да прехвърлите препятствие, да вдигнете топката високо и тя да спре почти веднага.

Практическото обобщение е: колкото повече грийн имате пред себе си, толкова по-ниско и по-просто може да играете; колкото по-малко грийн имате, толкова повече loft, bounce, скорост и увереност са ви нужни.